хахаха дибидюс

почувствах се лудешки..и вднага да реша да саботирам нормалния, трезв подход към задачите ми. реших, че мога да се поупражнявам във фри-стайл и да оклепам дори пръстите на краката си с шпрей- светло синьо и червено, за да ми напомня за извънземния ми произход или просто да си направя лака, който остава по ноктята ти след като си умийш нозята. реших, че мога да заявя на всички, които искат нящу ут мен, че рисунките, които ще им покажа ще са свидетелство за психо-хи-хозата ми и решението е психо диспансер на чист въздух в гората и също, че там ще ми дават наркотици за да съм спокойна. визирам маме и училищния колектив :Е

туй е картината, която почнах за рожденния ден на тате..амъ от толкоз многу празненства не остана времи да я дозавърша..фона мисля да е лимонено жълт, с патешко оперение.
с маме се скарахме и азе да бъде по-изразителна ритах кошчето със сичка сила, щот си бях загубила гласа от сватбата и на четвъртия път оцелих касата на вратата и ревнах (ду колкот мога) на умряло. така е то, не трябва на майча си да съ пънеш. с идно мехлемче си разстривам крачето, чи да мога скору пак да скачам.

зилена салата за сила!..като оса присосах..вечни за мен са някой зелени закони..силите на природата вливат се в рода-тра-тра-та ми..рои се ортълъка..и се суети като на разлъка..тука някой мяука от мъка..и пак се мръкна..смучори се..а нйей ридим си и са редим нередовни войскови..вой висок..издигна се навпред..ако не си наред..ила..ти си на ред...пререждаш ме, ми се струва..ила да ти покажа мойта кука- ти си жива пъстърва напокун поръсена..раззелени се.. с мойта бъбривост щъ жабуря.. раят е зилен..и джа-джа-хах. ти пак си шах с пешката..ний пешеходците сме пещерняци по душа..чи и душмани по дела..чии са тез чиизи..грабвай ги за гайките тез изкиризени ризи. ни мъ гледай на везна..звезни са мойте везани дела..и пак изстреляхме се в орбита..оборотен ми се струваш..габаритите надуваш..гъргара шъ си прайм с тебе и после джа-джа-буги. свий съ жабе долу в пущиняка..идва щръклйо пощъкрял и какту съй разщъкал тъй щъ схлъца. щъ ни щъ идни нища..нощнйе сънища..същисват ме тез същества..не са същите, други са. другаре бригадюга..къде бродиш по юга..ти си моят юнга. сбогом, сполука..давай го наслука. с комшутата прайм джунбиш..ду скоро го докарвах само на до, но сега ми се отдава и ми...ми.ми.ми

...събрахме се зомбовете на кея..на тази снимка се вижда единия сватбен подарък- колело..а кой се жени..?!..жени и антон! утре сме на сватба! тук съм уловила хленчувото (то ми е фен, защото му правя маймунджолъци, пея и му приказвам глупости), баща му и.... зомба, който е касапин и не малко хора се страхуват от него, защото е злокобен и убива. пробвахме мастика пещера, която и иначе си я пиим, но антон се чудеше дали от нея да вземе за сватбата...разюздихме се..и зомба стана опасен..вкара ми право, ляво круше..понеже ме обичал. доста зор видях да удържа павето с което щеше да ми демонстрира отново любовта си..седнах да си почина на пейката и тоз лудия ме обърна с краката нагоре през нея, обаче аз лесно не се давам и го повлякох..та се изтъркулихме на тревата...хванах едно пластмасово шише за самоотбрана..и с две бързи движения му смъкнах стъклата на очилата..толкова смешно ми стана, че сама паднах от простотия..офирясох се щот туй бяха мойте очила..които вече бяха строшени на 3..такъв бой и от баща ми не бях яла..не че ме е бил, обаче ако го беше правил всеки път, когато иска да изрази любовта си щеше да бъде лошо..историята продължи на емблематичния митак (кръчма)..от където трудно си тръгваш без да си се умъртвил от алкохол...заоблачи се..и следващия ден го прекарах в реанимиране.. а баща ми вече ми е измислил 1378675 задачки..щот ни можело да си проспивам тъй жувота...