Monday, April 10, 2006
не всеки се ражда, но всеки умира
posted under
by Yocca
|
Edit This
..тръгвам към русе и си купувам билет в 3.30 за автобуса в 4. не обичам да се бутам и затова изчаквам хората да влязат в автобуса..а вътре вече продават билети за правостоящи..включително и на мойто място вече е седнал човек. не обичам да се разправям и си викам сига тъкмо ще раздвижа ханша пазейки равновесие права 4 часа до русе. разбира се това е безумие. един човек в моята ситуация почва да се разправя с дамата седналана на мястото му. казва и, че ако не стане ще се принуди насилствено да я отстрани. голямя гюролтия. шофьора и той ръмжи сички да млъкнат. друг човек- нямя да се оправим! човека с мястото е прав, но все пак би могъл да се опита да бъди джентълмен. две деца се сместват и му правят място. шофьорчето ми вика - ела тука, ти ще ми бъдеш навигатор. оцелих бонуса!!! слагам си 3 дйе очилата и сядам на седалката до него. той ми вика- отпусни си сега душичката..аз не му споделям, че отивам на погребение. спасявам на 2 пъте 46 човека ..нали съм навигатор..няма видимост от дясно..аз гледам. безумията не свършват до тук. по телефона на шофьора му съобщават, че младеж пътуващ за плевен си е сложил багажа в нашия автобус и се е качил на този за варна...хаха..туй колко трябва да си объркан...
родителите ми луднали траурна агенция лета. помислили ги за "шопъри", а не за действителни клиенти..милите. баща ми ми вика- какво си се закичила с тоз здравец, като че ли не отиваш на погребение, а на сватба. в параклиса си мисля сега не е редно да снимам...но някакъв дядкя вади скината и почва енергично да щрака...и аз викам тейй ли..вадя десито и почвам и аз да щракам. баба ми колко е хубава. тя никога не е излизала без червило, без коланче и герданче. тракийка- силна и жилава, горда. умря на професионалния си празник - на медицинския работник. стигна до 77г.
след погребението се прибрах в сф..щот вече имах билет за вадим. яря браво има меден глас. партито беше ЕКСТРА. на следващия ден на уъркшопа имаше дискусии и фри стайл демонстрации...излязоха и родни емсита да попеят.. яря браво, блу ръм и вадим..
родителите ми луднали траурна агенция лета. помислили ги за "шопъри", а не за действителни клиенти..милите. баща ми ми вика- какво си се закичила с тоз здравец, като че ли не отиваш на погребение, а на сватба. в параклиса си мисля сега не е редно да снимам...но някакъв дядкя вади скината и почва енергично да щрака...и аз викам тейй ли..вадя десито и почвам и аз да щракам. баба ми колко е хубава. тя никога не е излизала без червило, без коланче и герданче. тракийка- силна и жилава, горда. умря на професионалния си празник - на медицинския работник. стигна до 77г.
след погребението се прибрах в сф..щот вече имах билет за вадим. яря браво има меден глас. партито беше ЕКСТРА. на следващия ден на уъркшопа имаше дискусии и фри стайл демонстрации...излязоха и родни емсита да попеят.. яря браво, блу ръм и вадим..
Comment Form under post in blogger/blogspot