...не се бях засилила да си купувам билет за депеш мод..но в деня на концерта по кюто ме изненада един познат, че имал билет но нямало да ходи...инструктирах го веднага да ми прати билета по автобуса...и ОООООООООООООООООООООО..минах първата бариера и с кротък поглед почнах да оглеждам..а разне клонинги ми бъркаха в носа. учудих се как още в първото кръчме ми наляха ракия, а опашките за бира се източваха с часове и отначало нямах желание да се нареждам. трябваше да намеря русенци, но знаех, че няма смисъл да търся,а ощъках терена и за щастие билета ми беше скъпарски и влязох във вътрешното ядро..по едно време толкова се развълнувах, че сълзите ми се разляха, а мисълта кръстосваше стадиона отгоре надлъж и нашир..и се намерихме с когото трябваше. публиката беше толкова екзалтирана, че само едно парче на бис си беше срам. една девойка се надвеси над мен и на уше ми каза...знаеш ли, че се потопих в твоята вълна..а то там си беше цял вълнолом