като джага джазист препускам..отвъртявам врътките и късам мрежата..ще летят глави..топките са вече три. ..разлабвами халките и съ хилим..с хиликотера..ниско по тревата се плъзгаме. тревата става ти лилава..всичко ти се слива..мойто поетично слово влиза с възхвала на джага джазиста...влизами в джаза.. ти си в засада..тук за теб има изненада.почна се..седни да си починеш....трибуните тръбят..три на нула..нулата си остава нула....и няма две луни...звздния ни отбор не ги брои..бройкате си нещо тука..играта на тройките е сау за майстори..по масите се търкаля великата сила..и се сбъдва следствието от бъдна будност..койту играй мудно..шъ яде мъди..а ние мед..мед ли. белязани сме със златото на челата, туй..подсказва..че има още за качване..няма да те чакам..ти си остани на скамейката. с кого ще си играя..ся като са напрай на смотан..отбора е строен до три...и ний пак гоним топката..и летим с нея..и бележим ли бележим..а ти блейш..еша си нямаш..с червения цвят сме някак по-силни и зелените ти очи..не ще ни разсеят..реем се свободно в синевата...сливаме се с тревата..камофлажа ни е от кашони..от кашета и балони. свитата ни не се свива пред твойта сива и бледа представа..ще за бележиш ли..че си забравил..играта звучи да зарибява..два отбора..какво друго ни трябва.