иде реч за онзи малък буда, който е две годишен..има играчки, роботи, които ужасяват и стряскат възрастните с безумните си звуци..плюшени камили, извънземни и т.н...той е дете на приятели и докато ние се точим на ботъла джими бийми..малкия фъстък щъка и ни носи ядки..уж небрежно ме настъпва и мен ми става смешно колко е малък, а вече умее да се прави на луд...как знае..колко е умен..и той ни се смее и е толкова добър. тушира в мен всяка тежка, черна мисъл..огря ме..като същински буда запали пламъка. после..в клуба се събрахме с другите жувотни..греех и излъчвах такава радост от срещата си с тази чиста истина...може да е било съчетано с илюзията породена от вискито..но то се отразява добре, когато има свежа идея. поглед, усмивка..разбитите, разпръснати елементи (ние) се събрахме..сияние..енергия.
тези дни кисна в ателието по графика..колкото никога досега. киселини..медни плочи..колофон..технологията се усвоява постепенно. като резултат имам 6 за поощрение..но нащо акватинта крю ще си даде почивка..понеже радка направи грешката да преспи на училище и ще сменят ключалката и няма да можем фриволно да си творим там. тъпаци. с японския съм увиснала..но подозирам няма да ми се размине..долавям някакво облъчване..ще се поддам..колко различни понятия имат..приличаме си по образното мислене..