...пойехми полйочка по криволичещите улеи..към старопланинските масиви със смазани..лепкави клепки..олеквайки и едвам не клекнахме докато пешком не изкачихме туй дере дето ни изкашля катраните и легнахме чак, когато налягането пулсирашо в слепоочията ни..не ни изтласка до хижа плуевен- сборен пункт на нет юзър 4. там бяха опънали розовеещ фоту тапет на връх ботйо..и балига 3 нейде се шареше и той из ширта. балига, както ми поясниха мойте другари имало 4-5 и тук цитат ¨Идват немските инженери при някакъв байчо-чобанин, който си пасе овцете в подножието на старопланински връх и го питат чрез техен си преводач как се казва въпросният връх. Байчото свива рамене и отвръща "балига..." (демек, еба ли го, че да го знам..."). Немците акуратно записват "Балига". После отиват при друг подобен байчо, който си пасе стоката под друг връх, задават му същия въпрос и получават същия отговор - "Балига...". Когато върховете с едно и също име стават вече няколко, немците, с присъщата си акуратност, ги номерират, за да се различават.¨ нет юзър 3 беше на о. болшевик ака анастасия и имаше доста госте ут чужбинътъ..разни програмистчета..ама сига преобладавахме артистчата..разни куратори..една шепа..амъ се хубави хора. като видях, че ентелегенцията пие повече от мене и съ притесних. скору се освободих ут подобен сух сдух..йе хайдушки се разюздах. равнодушно-скептичния ми поглед пламна...лумна..луната и тя на дланта ми се търкулна..докато внезапно остра дума от прочувствено циничен другар не отприщи яку рев..пречистих се..мина ми.. весело изревах-изпях на палатките за лека нощ- койт не йе станал..даа сии ляга! имаше 5-6 кандидатури за мрънкало номер едно и как при все таз дива природа персонала на хижата бе навъсен и имаше реплики и дуплики за пресния хляб дету не ставал за препечени филийки. ходихме до водните дупки..пещерата лъхаше с мразовития си дъх..ний потни пихме от студения поток..разбягаха се псевдо пинчери и прилепо-гущери...по-мазохистичните навлязоха в усойната дупка..и понеже сам димо с челник ги водеше..аз седнах спокойно да си почина. тогаз показа таланта си единия образец за оперен певец и сталактити и сталагмити се разклатиха и от вътре страшен рев се наддаде..и излези триглава..разярена ламята..и сички хукнахме...бягях..балига колко..забравих защо тичам..тичах...тичах с отворени обятия - към себе си..разминахме се. миг по-късно гледам мечка...тя се прави, че не вижда, че аз я виждам. бръкнах и в гърлото и го запуших..насъбра се рев, мощ и лига и ме изтласка с конвулсивни спазми чак през три баира..балига 3. едно борче ми каза, че самия борхес съ йе врасъл в него и го питахми..вече бяхме 5-ма..га балига шъ качим ботев..то ни каза, че ни трябвало по-дълбока причина и ний го питахме..га шъ пийм мастика..и то каза- във всички времена и ние сладко и доволно се облакътихме и си поръчахме по един голям воблак. пииш..пииш и на тез мощните въздушни преси се по-трезв съ усещаш...събота-неделя..сус ма..гоним пиенити оси..а ний трезви до мига в койт някой не щракна с пръсти..ний кимнахме и главите ни се търкулнаха..балига де.