...трябва ти поне средно техническо образование за да успееш да си запалиш с новата запалка на ЕС срещу малки пиромани. оказано е първо да бутнеш напред и после щракаш назад. мене ме бива сау да развинтвам болтове и тая запалка мн. ме изнервя понякога...като тест за съсредоточеност и сръчност е..май си иска чист чалъм. една друга диско запалка с диод..цесекарска ми попадна от саунд системите..сувенир. идва момента, в който на 6 човека сау ти имаш огин. дай едно огне агне. по-късно забелязваш, че ни си бил твърде наблюдателен и освен бонус офертите и запалката ти се е изплъзнала. обичам да съзерцавам и рязко да се връщам към видяното..за да се уверя, че не съм отбелязала някои моменти. от саунд системите на варвара ме извозиха със словашки автобус...като ме сложиха на навигаторското място до шофьора...на зейнала врата..за да се проветрявали вътре мръсните хипари...на завоите щях да излетя..ако не си бях оплела краката в седалката. веселие..смокиня..каваци, здравейте..биваци..идва мундщуц..нобелов лоуреат за мир и небивалици. на смокиня..голомеев го кръстили..венци, недей! аз, мундщуц..гледам 3 амазонки и нещо припламва между нас..мъжделения..желания..сдружихме се. делихме си суджука и със сажди замазвахме браздите на времето..и с бързи припламъци разбунвахме сновящите глухи стонове..жупел и огнени тласъци и таласъми. покрай тез нереиди се запознах с патриций и повелителят на стадо кози..моите коси. поканиха ме на семейна среща в созополйо. там дадох едно рамо на самоубийствената, бърза серия текили, с която сестра ми ме предизвика. тя не пие по принцип и нищо не помни от подвига. лошо и бе цял ден..а на мене ми беше сгъбясано. мама ме гледа и ми вика- и на 10 ракии неможеш достигна такова преобразяване на психиката. тате- неможа ли да изчакаш до вечерта?..какво да чакам..случайна беше тая среща с г-жа жожоба гъбесян..не ви гъбаркам...то да не е секи ден..игнаж ден..ехех по-сетне мн. лошо се разболях...дет съ вика от дете не се бях тръшвала тей. тръгнах към родопите за да ме изцири магическата сила на туй място. въртях, суках енергии..шибаха ме с коприва..лазих по поляните..облизах си астралните тела с огнени езици..симулирах силна имунна система..стимулирах цветни емисии..изплаваха ми импулси за тайни мисии. прибрах се в града и припаднах..това беше последната фаза...3 дена обляна в треска от врящи реки и мразовити прегръдки...въображението ми се умори...запомних някои видения за бъдещи анимации. като си говорим за филмчета..деница ме привлече към учебните си, творчески задачки...участвах в една дълга панорама...очилата на мацката със зелената рокля..ги ползвам и аз в снимката. направихме и филмче от кадри..в което се въртим трима в една окръжност и си мигаме..и туй нящу се хареса на един агент и сега се прожектира на големите екрани по улиците на сф..