..сакате зголемен волумен..пиши на шампана. точну тей волумето на махх...
сноще се върнахме от Дупница. там в много хубава стара къща- околийската редихме изложба от ателието по неконвенционални форми на фака. темата бе "последна страница". измислих един цилиндър от паус спускащ се от тавана и като влезеш вътре 5 ренгенови плаки с цветни рисунки, страници от моето съзнание. на единия японец му нарисувах йероглифа "ха", на устата., който означава "зъби".. японците си нямали дума за усмивка. на следващата плака едни козички и т.н..идеята е, че зависи от къде влезеш в цилиндъра..различна ще е последната страница. кекнех се по някакви постаменти, забивах гвоздеи..послужих си с два обръча от дебела тел..(с които предния ден пред фака се позабавлявахме с хората-улова)...корда и помолих..местния монстър..служител в галерията..да дойде да ми помага с опъването на пауса. залепвам аз първата плака и тя на криво..изпадам в лека истерия и викам една колежка да дойде да помага..и тя внимателно почна да отлепя и ..иии..храсс..резка, дупка. добре, че ми е слабост ели.. инак щях да и откъсна главата..
- как можа да съсипеш стремежа ми към съвършен цилиндър..
- ами..ти сега си нервна..иначе ще мислиш по-неконвенционално..
демек творчески..
- бахамаааму..колко яко минава светлината през таз дупка..
и след малко с една ножица нервно дупчих цилиндъра..и късах лентички..по едно време се овладях и тези листенца..лентички им придадох смисъл...да като паднали лестенца ги оставих под цилиндъра..на земята..събрани в кръг..да са част от творбата. кръстих я "средата е твоя край"..имаше разни хора, които снимаха..понеже моя фотоапарат още не е в изправност, ще искам от тях матриал за архива. на колегите имаше някви принтове и кое му е неконвенционалното на фракталите..проучвали някви ефекти..станало мазало и айдее..абстракция било. но за останалите творби..по снимките ще коментирам. уредника на галерията бе изключително внимателен и всеотдаен..покани ни да пийнем домшното му вино и ракия..по едно време се появи и онази магйосница, която седна на пианото и ме същиса..

- тате, как да изобразим страната ни, за да я представим на останалия свят? кощеш разбирай с какво лице ще влезем в ЕС..
- като едно ковчеже пълно със скъпоценности...ммм и върху капака лайна...:Е
- ЕЕ:..
- ..на Господ България му е любимо мяст0..

новата ми либоф се нарича ЖУБРОВКА..жабуря бузи..бури брулят..аз се олюлявам на моя зубър..от джоба ми хфърчат думи на японски..аз ги зубря..и пътя си губя..отивам към дюти фриито да се запася с дъбовйе моцнйе..новото брю, за което си давам всичките злоти. стегнация в стегна..гората с мирис на балтийско море..на гърба ми пише менгеле...газя през димящи пепел и кокали...злото е мойто верую..злокобното ми великолепие е изсечено в резките вдлъбнатини на гарвано око..звяра грачи..аз тъпча в невръстении-пихтии.. монетата няма две страни..ЛИКЪТ ми ЗЛО пълзи пърпорейки в далечни страни..от прастари..супер нови..звезди. тук е нашето съзвездие..потъваме в мрака..и мерака ни е коня да влези у ряката.
пръднах и силвестър отлепи от моите бански..залепи се на злата ми зелена, златна, летяща манта. пикирам ниско..и разбивам като шамиона сега- ЦСКА..идва час пик..и се обръщат пиките, скривам ти спатиите..криви кари..карък си ти...аз въртя скролера..подкупвам те с купи. купа сено гори..слънце грее, бодро ставам..през брода ще бродя и ще бера малини..реея се в рая..въртят се коплети и твойте кълки като котлети. ехото се спуска и откънтява в стаени долини..блика светлина..румоли глас..мирише на мащерка..ЗЛО-то ни е мащеха..а нашета майка ни целува нежно с мирис на чесън...като си говорим за майки..ЗДРАВЕЙТЕ мамо и тате! мама ми открила случайно блога в търсачката на думата "писенец" и си мълчи!

....следващия фриенд в списъка с рожденниците- венео- злодей...получава тази рисунка от поредицата бетон...това са отпечатъци от обувки в/у листи А4, които бяха разпиляни на улицата и аз просто неможах да им устоя и ги събрах :E

....това е следващата рисунка от поредицата...за малко да я пратя на боклука...но заради забавляващия момент в нея-едната ръка за двата персонажа..реших да я оставя да си съществува.
....ходих до полша..а този фрейм е от гданск...ще ви разправям..