туй е картината, която почнах за рожденния ден на тате..амъ от толкоз многу празненства не остана времи да я дозавърша..фона мисля да е лимонено жълт, с патешко оперение.
с маме се скарахме и азе да бъде по-изразителна ритах кошчето със сичка сила, щот си бях загубила гласа от сватбата и на четвъртия път оцелих касата на вратата и ревнах (ду колкот мога) на умряло. така е то, не трябва на майча си да съ пънеш. с идно мехлемче си разстривам крачето, чи да мога скору пак да скачам.