ставам 13.33 ч. и се чудя какво шъ дъ е туй бедствие, койето е минало през стаята ми... ИМАМ ИЗПИТ от 12ч....отивам в 14.46 и връхлитам разсуполевена в стая 246. питам захариев, дали си пие кафето със захар, защото аз още не съм пила ... сгромолясвам една кутия от обувки, която звъннко подрънква...
...
- обяснете...
- в бъдеще...се надявам да има изкуствена гравитация в сградите и за да ви демонстрирам нагледно, ще набуча тази маса с етюд на стената...това е нашето извънемно, а шкафа се казва о-це..вдъхнала съм му живот. шоколадови бонбони за таборетки и..
- вие да не сте разглобили някой компютър...
- м.. инсалацията не е свързана съвсем както трябва. тази платка не работи..но за окачен таван, върши работа. и тези метални пръчици, така нежно подрънкват. те са полю-лю-лю-лилеи.
- хм..ами това какво е..
- подвижен плот с японски шепот-шарки..
- дайте си книжката. вие удовлетворена ли сте от изпълнението си? за идеята безспорно ви поздравявам, но не сте присъствали твърде на лекции, така че...
- а кой е присъствал въобще?

и тогава колегата ми, ангел (от сепуко 6) се засили от края на стаята с един статив и ме наказа...